Малко известни факти за историите на Чунцин.
Малко известни факти за историите на Чунцин.
Blog Article
Для тех, кто любит останавливаться в центре, рекомендуем подобрать отель неподалеку от Цзефанбэй (解放碑) – главной пешеходной улицы города, которая упирается в памятник в честь освобождения после войны с Японией. Сегодня это сердце деловой и туристической жизни, откуда легко добираться в другие районы и где можно скоротать время в многочисленных магазинах, торговых центрах и ресторанах. Любители атмосферы ультрасовременного Китая могут также рассмотреть район Наньань (南岸区).
Митко си беше в къщи заедно със своя приятел Жоро. Двамата си бяха пуснали музика и пиеха вече трета водка, когато на вратата позвъни Христина.
Ето. Тъмни, шумнати храсти затулят кладенчето. В тяхната зеленина се белее Пенкиното хубаво лице, а по него минава с милувка мъжка ръка… Чужда ръка…
Трябва да влезете с регистрацията си преди да можете да изпращате съобщения! Затвори
Мистика, да и только: будоражащая история торгового комплекса, любимого туристами из-за большого выбора украшений.
Вы наверняка слышали о самых больших городах мира — Пекине, Токио и Мехико. Но этот гигант протянулся на сотни километров. Он настолько огромный, что едва бы поместился между Санкт-Петербургом и Москвой.
Один из крупнейших книжных магазинов страны расположен в Чунцине. Сюда приходят и за литературой, и за фотографиями.
Особено се харесваше на Христина, когато Митко и се обаждаше в службата и просъскваше страстно на слушалката “О, о, о.. путко, как си?” или “Хайде гледай да се прибереш по-рано днес, че кура ми и в момента е надървен и те чака..” и все неща от този род, които побъркваха Христина още на място и през целия ден тя ходеше възбудена и нетърпеливо бързаше да се прибере в къщи, където я очакваше синът й.
След малко светна огън. Бухнаха игриви пламъци. разкази Чунцин В тяхната слаба светлина, която се поглъщаше от околния мрак, се мярнаха хора.
Веднага в тъмнината се поде гъст, сладък и треперлив глас и заизвива тъжна, прочувствена песен. Думите, като пъстри и миризливи цветя, се изплитаха на венец, занизаха се една след друга и с безкрайна болка се спущаха в поток от звукове и разправяха историята на невярната Стоянова булка.
Там също имаше кладенче. То е скрито в шумака под село. Там неговата Пенка всяка сутрин и всяка вечер ходи…
В този ден зайчето Зелчо срещна в гората Мечката. – Това е моята пъ-ъ-ъ-течка! – изръмжа Мечката като искаше да изплаши зайчето. Но Зелчо даже ухо не помръдна, поздрави […]
Рано сутринта, когато дрезгавината на близкия ден вдигна косачите, те видяха, че Лазо не беше при тях.
Ние използваме "бисквитки", за да можем да ви дадем най-доброто на нашия сайт. Вижте повечеПриеми и затвори